Защо се вълнуваме за новия тийзър на „Джон Уик 4“ с Киану Рийвс

0 views
0%

Comic-Con редовно е един безкраен, изтощаващ поток от новини, насочени ексклузивно към „феновете“ на разни франчайзове, жадуващи за ново „съдържание“. Видяхме трейлъри за бая нископрофилни Marvel проекти и филми като „Dungeons & Dragons“,  сякаш някой наистина е поискал да ги гледа тия неща…

Но от време на време, някой решава да ни поглези с нещо истински готино. Case in point – новият тийзър на „Джон Уик 4“, който Киану Рийвс и режисьорът Чад Стахелски представиха там:

Редом с „Мисията невъзможна“, „Джон Уик“ поредицата проблесна през последните няколко години заради чистото ѝ, детинско възхищение към изкуството на човешкото движение, приложено като инструмент за борба. Елегантният, изпипан стил на тези филми се фокусира върху балетния финес на човек, най-често влязъл в синхрон с някакво оръжие (обикновено огнестрелни оръжия, които не осакатяват бойните изкуства, а стават част от тях, което доведе до създаването на термина „gun-fu“ в Хонконгското кино, от което „Уик“ заимства много), но редовно прилага този подход към екшън концепции, които са абсурдни и дори комедийни по абсолютно прекрасен начин. Магията на поредицата е баланса, който нацелва, между реалистичен, земен трилър, развиващ се в мръсните улици на Ню Йорк, и фантастичен разказ за цял подземен свят на асасини, които си имат хотели, гилдии, закони и дори собствена валута, и се бият с мечове на моторите си.

Няма никакво съмнение, че филмите са направени от хора, които обичат екшън и са готови да се трудят максимално, докато не достигнат желания ефект. Детайлите, които повечето други подобни продукции неглижират, тук са изпипани с много артистичност. Всяка локация е избрана с мисълта дали ще изглежда добре и ще бъде ли запомняща се, кои са начините, по които би могла да бъде използвана и с какво ще допринесе на сцената. И екшънът винаги е сниман и монтиран, така че зрителите никога да не губят представа кой извършва действието и как то се разгръща в пространството, което прави всичко по-ясно и напрегнато. От гледна точка на сценария, всяка битка е мотивирана от целите на героите, а в рамките на самата сцена се изграждат нови, временни цели, които ни превеждат плавно през действието. Хореографията произлиза от абсурдните идеи на деца, играещи с играчките си, но всяко едно действие бива обмисляно до перфектност и няма моменти, в които да се случва нещо скучно или некреативно – сякаш всички замесени се страхуват какво ще стане, ако не дадат всичко от себе си и не направят всеки кадър възможно най-интересен.

jw120220724

Поредицата разви голяма култова (та дори и мейнстрийм) аудитория и сякаш всички са готови да оценят творчеството зад екшън сцените. Но дори сред феновете най-редовно се чуват клишираните, шаблонни критики от типа на „няма дълбочина“ или „Джон Уик не е развит герой“. Много зрители са тренирани да мислят за киното като за някаква конструкция и смятат, че има „правилен начин“ да бъде направено нещо. Когато подхвърлят такива критики, повечето хора сякаш смятат, че тези филми се нуждаят от сцена, където Джон Уик спира, за да разкаже разчувстван монолог. Но това, което те забравят, е че „Джон Уик“ е екшън филм. Те искат дълбочината да бъде достигната въпреки екшъна, а не чрез него. (Най-любими са ни хората, които ни уверяват, че обичат екшън филми, „които имат и малко дълбочина в тях“, не са като другите, „тъпи екшън филми.“)

Едно нещо е пределно ясно – „Джон Уик“ разказва историята си чрез екшън, а не просто история, съдържаща екшън. И всеки, който реши да се загледа, може да види, че в него Стахелски и Рийвс успяват да вкарат повече емоционална комплексност от типичния супергеройски филм или Netflix блокбъстър. В сърцето си, тази поредица е историята на човек, който отчаяно се опитва да си намери причина да оцелее в свят, който го иска мъртъв. Идеята за сюжет тип „един човек срещу света“ не е нова, но в повечето от тях не се усеща чувството, че самият протагонист не знае защо въобще се бори да живее.

В началото на първия филм Джон съществува в жалка фаза на житейски застой, причинена от загубата на жена му, но после ежедневието му бива пречупено от нова трагедия – убийството на кучето му. Кучето представлява спомен за съпругата му, а мафиотите, които преследва, търсейки отмъщение, му позволяват да изиграе фантазията, която вселената иначе не му е отнела – да накаже някого, да постави вината в нещо, което може да застреля, вместо в болестта, която в действителност убива жена му. От тук нататък действията му са като на ловец – празен човек, който хладнокръвно търси само смърт.

jw2120220724

В края на филма той получава отмъщението си и може би историята би могла да приключи дотам, но още в начало на втората част, създателите измислят достойна причина тя да продължи – вместо да бъде доволен от постигнатото, Джон Уик продължава да си играе с късмета си и отива да си възвърне открадната кола от същите мафиоти. Въпреки че е успешен и в това, филмът ясно илюстрира колко безсмислен и дребнав е стремежът му към отмъщение и колко по-празен го прави, в сравнение с началото. И на всичкото отгоре, той разгневява грешните хора и домът му бива унищожен. Сега той трябва да бяга и да се укрива, да се бори с привидно всеки непознат, за да оцелее, без дори да има къде да се прибере или кого да обича. Втората и третата част обръщат сценария на първата – сега всички други са ловците, а Джон е плячката.

Тук екшънът става все по-нервен и Джон спира да бъде устременият, хладнокръвен ловец, а се превръща в изплашено, ранено животно, което бива мотивирано само от някакъв базисен инстинкт за оцеляване. Хореографията и изпълнението й от Киану Рийвс и бойния екип рефлектира именно това отчаяние – движенията му стават все по-изморени, все по-неконцентрирани, дори комично тромави на места, и той определено бива спасяван от късмета си в множествено ситуации.

В центъра на целия този спектакъл е Киану Рийвс, който винаги е бил най-лесната мишена за хейтъри, готови да подхвърлят подигравки, без да му дадат шанс. Киану е перфектен пример за силата, което една филмова звезда може да внесе в един проект (не просто актьор, звезда). Той без съмнение има много ограничения и не може да играе всичко, но едно е сигурно – Киану е уникален персонаж, който всеки може веднага да разпознае, и това допринася характер към героите му, когато си ги избира правилно. Малко хора биха могли да превърнат уязвим, антисоциален, депресиран хакер в хладнокръвна екшън машина, без да загубят странностите му, но точно това прави Рийвс в „Матрицата“ (и до някаква степен в „Матрицата: Възкресения“). И също толкова малко биха могли да постигнат комедийния timing на „Бил и Тед“. Джон Уик е една от най-добрите му роли, понеже използва емоционалната му студенина за възможно най-силния ефект. През цялото време вярваме, че този човек е чудат самотник, за който убийството не е нищо повече от професия.

john-wick-4-trailer-grab

Но Киану винаги е имал и едно качество на екзистенциалност в себе си, което също навлиза в Джон Уик. Тези филми са най-близкият модерен еквивалент за великите медитативни екшън филми – уестърните на Джон Форд, Хауърд Хоукс и Серджо Леоне; самурайските филми на Акира Куросава (или западния му наследник „Samurai Jack“); поетичните martial arts азиатски филми („Тигър и Дракон“); noir киното от стария Холивуд и Европа; мръсните криминалета на Майкъл Ман и Уолтър Хил. Определено не се равнява с тези филми, най-вече защото му липсва сдържаност в екшън сцените, но „Джон Уик“ определено има моменти, в които усещаш, че целият този балет, който играят тези наемни убийци, кара протагониста ни да се съмнява в смисъла на собствения си живот. Но в крайна сметка той решава, че си заслужава да живее, ако не за друго, то за да помни любовта на живота си.

В края на третия филм той достигна някакъв катарзис, възвръщайки си онзи хъс от началото на първия филм – желанието за отмъщение. Това, естествено, има потенциала да го впусне в същата безсмислена въртележка като в първия филм – отмъщението е празно начинание, защото насилието винаги ще води до още насилие. Тийзърът на „Джон Уик 4“ ни гарантира, че битките отново ще ни оставят безмълвни. Но предстои да видим, дали създателите ще продължат историята на Джон по подобаващ начин, дали ще достигне някакъв душевен мир или може би ще се срещне с някаква по-трагична съдба. Във всеки случай, ще гледаме с интерес.

Джон Уик 4“ излиза по кината на 24 март, 2023. В ролите участват Киану Рийвс, Дони Йен, Бил Скарсгард, Лорънс Фишбърн, Ланс Редик и Иън Макшейн. Режисьор е Чад Стахелски, отговорен и за първите три филма.

fyucpjbwqaarkv5-1658546294734

Официалният плаката за „Джон Уик 4